4

Free Web Hosting Provider - Web Hosting - E-commerce - High Speed Internet - Free Web Page

Ще кажете "Ами че то какво му е толкова сиво на тъпото ежедневие?" Ето ви един пример: студентка съм в УНСС - йеее!!! Идиотско, но факт! Вече 6 семестъра са ми минали през главата, с две думи - вряла и кипяла съм из дебрите на студенството, или иначе казано мога самостоятелно да се оправям в малкия и доста объркан свят на УНСС. Това кандидатстудентски изпити, първи впечатления, администрация(т.е. бюрокрация), първи изпит...и т.н. са вече история и мога смело да заявя че почти нищо не би могло да ме изненада, впечетли или заинтригува в малката джунгла, наречена УНСС.

Но ето какво ми се случи скоро: един слънчев летен ден установявам че съм си загубила студентската книжка! Леле мале - колко неотговорно от моя страна - ще кажат някои. И ще са съвсем прави. Затова аз съм готова да понеса съответната санкция и да жертвам някоя и друга сутрин за да поправя несъвършенството, което ме е сполетяло. Дотук добре, да ама тепърва предстои веселата част. Отивам аз една сутрин в УНСС да проверя какво е необходимо да представя за да си изкарам нова студентска книжка. Влизам в канцеларията и от там както ще предположите ме пращат при секретарката. Дотук всичко нормално, да ама секретарката я няма на работното си място и половин час по-късно нея все така продължава да я няма, а аз закъснявам за работа, което може да ми коства половин заплата, но това кой го интересува всъщност. Изгубила търпение аз питам на информацията какво става и получавам отговор да се поразтърся из другите канцеларии, тъй като е възможно въпросната дама да си пие кафето там. Започна се едно търсене което в последна сметка се увенча с положителен край! Браво на мен! Въпросната дама, не много приветливо настроена - все пак прекъсвам такова приятно занимание като пиенето на кафе в работно време и клюкарстването с колежки - "срам ме било" - ще кажат братята сърби(тях пък защо ги намесвам...?) - та въпросната дама ми обясни какво точно трябва да представя и се оказа че то глоба нямало, а аз бях толкова навита да си платя за безотговорността, но както и да е...

Идвам аз на другия ден със всичко необходимо и веднага се упътвам към секретарката, но съдбата тук се намеси в моя полза като прати един мой познат да кръстоса пътя ми. Та същия този човек като разбра причината, поради която съм се упътила към устата на ламята(т.е. секретариата) ми сподели, че и той е минал по този път, или иначе казано губил си е книжката човекът! Супер! казах си аз - ето човек с опит, ще ми даде полезен съвет... и се окзах абсолютно права. Посъветва ме човекът след като ми издадат новата книжка непременно да проверя в Главната книга дали са ми нанесени оценките от всички изпити, защото ако не е така е вероятно да държа изпит два пъти!!! Невъзможно отвърнах аз - та нали оценките фигурират в протоколите! На моето недоумение той отвърна с едва доловим сарказъм - иди че доказвай само с протоколите! Окей си казах, не е чак толкова трудно, един вид ще се справя някакси! Да ама мили колеги справяне с бюрокрацията няма! Особено и най вече в УНСС. Последващите събития ще докажат думите ми: влизам аз при секретарката(този път като по чудо си беше на работното място) и й подавам закупената нова книжка, снимка... и т.н. Тя съответно я подпечата и ми я подава с вид че с това единствено действие всичко се смята за приключено. Тогава аз изстрелвам въпроса за справката в главаната книга и виждам как физиономията й помръква значително(изразява един вид "о, не пак ще трябва да се занимавам със студенти"), и понеже студентите нямат право на достъп до светите главни книги отиваме ние с нея да проверим как стой положението. Прави тя справката и се оказва че по четири от дисциплините там няма нанесени оценки!!! Това от своя страна показва че на целия поток въпросните оценки по тези предмети не са нанесени. Кой не си е свършил пак работата - администрацията ще кажете вие, да ама не! Тук пръст вече имат преподавателите(професори, доценти и асистенти), защото само те имат право да вписват оценките в книгите! И защо питам аз е нужно всичко това, след като оценките от протоколите са вкарани в компютрите, което от своя страна е достатъчно доказателство(та нали протоколите се попълват от същите тези хора) Питам аз, но отговор така и не получавам. Такава е системата ще кажат някои. Каква система, бе хора, то такова нещо в УНСС не съществува. И ако случайно влезете във въпросното свето хранилище, в което се съхраняват въпросните книги, ще забележите липсата на каквато и да било организация, но пък за сметка на това ще ви лъхне миризма на мухъл и плесен, защото същите тези книги изглеждат по стари и от древно вавилонски писания, а някои от тях са сериозно застрашени от пълно разпадане. Питам аз във века на информационните технологии, как така съществуват още такива методи на съхранение на информация, не се ли е намерил някой революционалист, който да компютъризира архивите. Та нали УНСС е университет с имидж и репутация на елитно учебно заведение!?! Както и да е връщам се на моя частен случай... Записах си аз предметите по които няма оценки в моето студентско досие и попитах секретарката, а сега накъде? А тя мило ми отвърна:"Ами сега ще трябва да издирите преподавателите и да ги накарате да ви впишат оценките." Каааквооо??? Та това си е направо Mission impossible!!! Невярваща на ушите си аз я изгледах така все едно е лишена от капка здрав разум, а тя моля ви ми се усмихваше мило и съчувствено. С оклюмала глава тръгнах аз към канцеларията да проверя дали случайно някой от въпросните преподаватели не е в сградата и по пътя(а той е до другия край на университета, тоест имах много време да оплаквам горката си съдба) през главата ми започнаха да се прескачат спомени от миналото, спомени свързани със изпитите, които сега трябва да доказвам че съм взела. Появиха се отдавна забравени образи на професори и доценти, единият не му се занимаваше със студенти изобщо - човекът, с дългогодишна практика, сега заемащ ключов пост в държавното управление - спомних си че беше цяло чудо че се яви да ни изпита, но го нямаше никакъв на лекциите, да не говорим за упражненията. Другият - голям капацитет на времето, понастоящем отдал се на порока, наречен пиянство, се беше появил на една лекция по време на зимен семестър и след около час и нещо усилено преподаване, прекъсна лекцията с думите: "Колеги не ви ли е нещо студено? Какво ще кажете да слезем долу в кафето за по едно чайче в коняче?" С това беше сложен край на сезона на лекциите, тък като той повече не се и появи. Когато наближи датата за изпита всички се чудехме дали ще ни удостои с присъсътвието си? Да, той действително се появи, но едва след като насрочиха втора дата за изпита... Да не продължавам с другите двама(нали по четири предмета липсваха оценки) Та върва си аз и проклинам съдбата. То ще е напълно невъзможно да ги намеря тези преподаватели, да не говорим за факта че никога не бих могла да ги убедя че трябва да свършат малко административна работа - та те са над тия неща... Както си вървя така безпомощна и оклюмала стигам до канцеларията от където ми дават предполагаемата информация че нито един от издирваните от мен преподаватели не е в наличност, но(тук вече става по оптимистично) на въпроса защо трябва да говоря с тях ми отговарят че това не е моя работа, а на администрацията и че всичко което трябва да направя е да взема служебна бележка от секретарката с предметите и оценките по тях от протоколите. Изведнъж светът ми се стори по светъл и приятелски настроен!:))) С нови сили аз се упътих към секретарката, в радостта си че тази невъзможна мисия е паднала от плещите ми аз дори забравих да изпратя сърдечни поздрави за майка й че ми причини това краткотрайно душевно сътресение! Взех въпросната служебна бележка, занесох я в канцеларията(но предварително направих копие - ей така за всеки случай) и там попитах: а от тук насетне...? "Любезната" администраторка ми отвърна:"Ами вижте какво, аз не гарантирам че всичко ще бъде наред. Ще опитам да я предам на някой асистент, който ако е в добро настроение би могъл да отиде и да нанесе оценките ви, но разбира се ако случайно не загуби бележката по пътя..., но вие проверявайте от време на време." Не знаех да плача ли или да се смея?!? Това е положението мили колеги. Някои ще кажат: Това е частен случай, на мене не може да ми се случи такова нещо. Да ама не - никой не е застрахован. Е, може би не точно толкова глупаво и абсурдно, но "системата" в УНСС винаги е готова да поднесе изненади на своите жертви! Затова не унивайте, а бъдете готови да ги посрещнете със железни нерви и търпение, защото за сега това е единственото което може да се направи. Може да звучи банално, но такъв е животът! Вервайте ми!

Надявам се да харесате и края на историята, съжалявам не успях да й придам happy end, но нещата от живота, както добре знаете не винаги завършват като американски филм за реформата в образованието.