3

Free Web Hosting Provider - Web Hosting - E-commerce - High Speed Internet - Free Web Page

Да учиш в УНСС си е цяло предизвикателство! Ако ти останат нерви след това - какво по-хубаво ;)

1.Взимането на решение къде да се кандидатства и Кандидатстудентските изпити през 95-та

В нашия провинциален град името на УНСС се споменаваше с респект и за всички означаваше престиж ако си го завършил (и все още е такова мнението сред хората), така че нямаше съмнение къде ще се кандидатства. Дори не предпочетох Варненския ВИНС....Кандидатстудентските документи беше предизвикателство да се попълнят, на няколко пъти ни връщаха от гишето за подаване на документи тъй като еди какво си липсвало или не било попълнено. Беше най-големия ужас който някога съм виждала-невероятно опашки и суматоха, чиновнички с презрителни погледи и пълна бъркотия. Кредитната система която точно тогава беше въведена беше ужасяваща, дори и закупения за тази цел справочник не успя да помогне за да разгадая схемата по която беше измислено обучението....!?!..... а самостоятелното избиране на изучаваните предмети и техния брой, лекциите и упражненията на седмица, нацяло затрудниха все още незнаещата какво я очаква в УНСС бъдеща студентка. Бая охарчване беше и за попълване на документи и уверения след това.....но скоро наистина разбрах че от седящите вечно пред УНСС вечни студенти полза няма - просто искат да ти оберат паричките, нали и те са живи хора и това е единствения бизнес който "умните" им глави са успяли да измислят....

Настаняването в общежитие също беше нелека задача, с оглед на многобройните списъци и опашки за настаняване...абе "връзки" трябва да има човек....я да влезе първи, я да се настани и т.н.

Да не говорим за състоянието на "00"-трябва да обикаляш като ненормален етажите за да намериш някоя чиста тоалетна и без 15 човека опашка...а и интересни чешми----миеш си ръцете и отдолу тече водата (понякога в кофа)...вярно бе напомня ти че си в тоалетна....;;)

То човек ако няма чувство за хумор незнам при всички тези грозни гледки и отношения как ще оцелее....

Какво ти щастие-пълна наивност, ходиш като зашеметен из големия УНСС, търсиш разни зали следващи "интересен ред", обикаляш нови и стари корпуси....и въпреки че си отишъл навреме странната ориентация те е накарала пак да влезеш в час със закъснение...В първи курс все още бъдещата група от една специалност не е заедно-това събитие е чак към втори доколкото си спомням...каква глупост...Влизаш в разни часове, всеки час виждаш различни хора и това в продължение на цяла година. След час даже и едно "bye" не ти казват, всеки е с самочувствие че е влязъл, държи се на положение, говори малко - що за отношение?

На лекциите едно че не познаваш никой и още си зашеметен от новата обстановка, ами и лекторите ни разправят че сме били учили за "безработни" - хехе, как може такова нещо, така да се обезсърчават младите хора които са влязли с някаква надежда за по-добро, на мен не че ми подейства особено, но все пак - що за отношение? Радваме се че някои от тях са успели, други "преуспели"....но има едно "но"- и ние сме хора нали? Да не забравяме че някои са преуспели именно заради нас, че ни има и им вярваме да им купуваме тъпите книги дето после за нищо не ти вършат работа...

На първия изпит се шашкаш, учиш като ненормален, отиваш там и виждаш как всички вадят пищови, и виждаш че не било толкова "страшно"..:)

В студетското общежитие - не можеш гост да си поканиш без да го попитат при кого отива и да запишат часа на влизане, да му вземат паспорта, камо ли да се наложи майка, брат, сестра да нощуват-ако домакинката разбере какъв скандал ще има-защо не са си платили!?! А на това отгоре дори и да си платят легло не им се полага - що за абсурд, да не се намираме в затвор? А и забравих - никакви купони, само с разрешение на домакинката....:)..И човек започва да се замисля - абе ти за какво си отишъл там - защо всеки иска да те тормози - какво си им направил ти на тия хора за да се държат те така с теб !?!

3.Леле мале - избутахме първи-вече сме втори курс

Вече групата сме заедно (не мога да си спомня дали не беше от трети но това няма значение ще го напиша тук), стоим и се гледаме все едно сме в филма "Напълно непознати" - няма и помен от колегите с които си успял да се запознаеш предишната година, тъй като пътищата вече са се разделили - всеки е поел по своя път "в живота" - и едва ли ще ги видиш повече някога, дори и малко вероятно да ги познаеш из коридорите по нататък....

Та всичко започва отначало, всички се държат едно такова превзето и нафукано че ти идва да има теглиш една майна..ама няма как нали ще ги гледаш всеки ден...И каква скорост - те вече са обособени на групички-запазват си цял ред, и не може да седнеш току така при тях. И равносметката е 2-3 групички и няколко самотни човека...които се оказват че са най-тъпо изглеждащи или по-затворени...не че им има нещо....Та ето какво впечатление от новите колеги - ни рак, ни риба, ни щука...но какво да се прави, примиряваш се и продължаваш нататък....предметите също са немалко изтормозяващи - например - Публични финанси и Теория на парите и кредита - където ти писва да чертаеш графики като от повечето дори не ти става ясно дали преподавателите са наясно....странно беше и обяснението за публични и държавни финанси, тъй като почти нямаше разлика в едното и другото....но майната им....може пък аз да не съм разбрала;)

Вече се чувстваш "по-зрял" студент - човек, периода на непрекъснато чудене кое къде се намира и опознаването с новите колеги вече е минал....други са зайците - и се благодариш че си избутал дотук, и като си помислиш през какво си преминал ти се изправя косата и даже и за миг не си помисляш или не желаеш да започваш отначало....и се молиш по-бързо да свършва....

Вече е ясно, не може да става и дума за купон с колегите - повечето са толкова забити, че никъде не ходят, даже и тези които са софиянци, се оказва "че не са това което са" или по-точно "не са това за което си ги мислил", даже напротив оказват се по-"смотани" от теб....замислям се дали нямаше изключения - но какво да направя като просто нямаше!!! Може би така се е случило...

Повечето от лекторите прецапват учебния материал, не идват или най-редовно закъсняват с повече от половин час, като 70% от хората седят и чакат - брей колко "любознателно" поколение:)....И а да искаш да си тръгнеш другите се кефят че ще направят добро "око", брей големи подмазвачи...натегачи и тем подобни...А що се отнася за корупцията - текат ли слухове ли текат - кой дал 200, кой повече долара да вземе изпит....ама ти като ги нямаш тия пари или не ти се дават си стоиш на "д..." и си учиш....а и все пак като погледнеш реално "за какво си дошъл в този УНСС?-нали за да научиш нещо...!?!

Ако се случи пък да имаш дупка точно по обяд, а на теб не ти се обядва и отидеш в стола на първия етаж където разбира се има и "кафе" ще срещнеш "отказа" на персонала - тъй като "по това време се обядва"....що за отношение..се чудя аз и продължавам нататъка.

Преминаването от 4 в 5-ти курс беше съпроводено с редица справки които трябваше да изготвим, молби - така и не разбрахме до кой и т.н. Бяхме очаровани от "любезното сътрудничество" на секретарката в катедра "Финанси" през целия период на обучение - какво отношение просто имаше към вас не мога да ви опиша.....

5.Сега вече щастието е реално - почти си избутал, само още "един миг" те дели от заветната диплома....

Какъв миг - каква илюзия - цял век се оказа....Да проверяваш оценки, да гониш разни преподаватели които не са си свършили работата навреме и да ги караш да я свършат с няколко годишно закъснение беше мъчение - а да не говорим че някои от тях вече не преподаваха в този университет...

А и тъпата библиотека, която не ми беше свършила почти никаква работа през цялото следване - бях взела една единствена книга от заемната (ми то други нямаше от тези които ми трябваха) и трябваше да вися като идиот в читалнята (след първите 1-2 пъти висене в читалнята им теглих една..и въобще не стъпих повече там)....на това отгоре ме обвиниха че сум "си взела" няколко страници от прословутата тъпа книга по екология (за какво са ми?) за което ми вдигнаха цял скандал - иди докажи че не си го направил ти!?!-та трябваше да я платя без да съм извършила това "престъпление"!?! Що за наглост....още може да се пише за скапаната библиотека...

Идването на изпитващите можеше да изнерви и слон - беше с 1 час закъснение, и все пак настъпи "оживление" сред поуплашените студенти - все пак си очквал защитата да е нещо по-сериозно - не че не беше, но тази организация е последния провал и е смехотворно....Та вижте Благоевградския университет как си изпращат студентите - дори и Софииския - нас ни изпратиха като кучета "кучета"....Взехме си дипломите от канцеларията с няколкомесечно закъснение, като и това взимане беше проблемно...но ми омръзна вече стия простотии..а и на вас сигурно вече ви е писнало това излияние...

Приключвам вече....но със сигурност това не е края! Приключвам аз - но Вие ще продължите след мене! Не се оставяйте да ВИ манипулират! ТРябва да показвате грозното в нашето общество за да бъде ако не изкоренено то поне заклеймено и оплюто! Отстоявайте позициите си за да бъдете уважавани, така като го правите! Радвам се че ВИ има и Вярвам в вас!